нямам заглавие

Щастието не разказва истории

Не реди словосъчетания

То се дави в наслада

и потъва в отдаване

После дращи следи

по тавана на времето

Плаващите кейове на Кристо

Всичко, което можеше да се каже за този проект, вече е казано. Даже много повече от нужното.

Всичко, което можеше да се подложи на обсъждане, вече е обсъдено. Не мога дам особен принос. Няма нужда да помагам и с логистични съвети, защото много колеги журналисти вече свършиха това.

За себе си знам две наистина важни неща: 1. Щях вечно да съжалявам, ако не бях отишла до Италия, за да повървя по плаващите кейове. 2. Това беше първият път в живота ми, в който се намирам на световно значимо събитие и като споделя, че съм от България, хората ме поглеждат с усмивка и дори малко завист, а не с презрение.

sweet 16

"Колеги, седнете си по местата, ще ви изгоня и няма да си вземете изпита никога", крещеше доцентът по Статистика,  докато се опитвах да се измъкна от дъното на предпоследния ред след като съвсем неочаквано за средата на осмия месец започнах да раждам. Чувствах се виновна, но нямаше никакъв шанс да споделя причината за скандалното си напускане пред колегите от целия поток. 

Бях на 22 години, трети курс в УНСС, тежах около 58 кг. и имах бебе в корема. 

Беше около 11 часа. Спокойно и сякаш съм родила вече десетина бебета, се качих на втория етаж на Студентска полиниклиника, където се водеха консултациите, и попитах какво трябва да направя. "Взимаш си багажа и по най-бързия начин в Майчин дом." 

Нямах приготвен багаж, нито уговорка с лекар. Навън беше около 35 градуса по целзий.

"Това момиче защо чака тука?",

На Лисабон с любов

Ако трябва да опиша с една дума този град, то тя е "фотогеничен". Посреща те с евтини таксита, усмихнати хора, безсрамни предложения да си купиш хашиш, слънце, стари сгради и изключителна храна. 

В туристическата си част е мръсен, с досадни викачи по кръчмите, които заемат улицата, с печено пиле и пици, но кой нормален пътуващ човек посещава туристическите места? Малките скрити улици, тайните, открити и споделени от добри приятели, таверните с по две маси и селата с пазари, до които можеш да стигнеш за 15-20 мин. с кола. Безценни. 

Ако трябва да гласувам по десетобалната система, 9 е заслужена оценка за града. Подозирам, че това се дължи и на късмет. Защото във всяко пътуване има фактори като "уау, какъв хотел", времето, трафика (или липсата му) и други дребни случайности, които оформят цялото.