нещо глобално не е наред

снощи загубих приятел. пракрасна мацка, сигурно най-читавия и свестен човек, който срещнах покрай работата си. личната ми загуба е огромна. учех от нея много. все и дуднех за децата си. със сигурност не я вълнуваше, но участваше. обичахме да споделяме суши и октоподи от пладне до надвечер.

когато я видях, и обещах да и занеса суши и като се оправи да седнем да пием за здраве. здравето, което ни прецака.

човешката ми загуба е огромна. защото загубих и смисъла. не може всичко да бъде наред. нещо глобално не е наред, ако се случват такива неща. и как да възпитавам децата си, щом яките  и честни хора си отиват, а не съм чула нито една мутра да се е разболяла от рак. сигурно аз съм глуха.

глуха съм и за истината, че няма повече да имаме нашите обяди. обичам те, мило. знам, че ме гледаш някъде там и ти казвам, ама честно ти казвам, все още има едно суши и едно вино за нас.