за малките неща и Големите гризини

Tuesday, 30 July 2013

Днес си мисля за малките неща. За кутийките с подаръци, които някой грижливо е опаковал за нас. За някое неочаквано обаждане. За целувките на децата. За усмивката, когато се спънеш в някого на пешеходната пътека.

Всички сме единодушни, че малките неща са милички. Само малкият бизнес не е.

Това ме кара да мисля. Без да се гневя, без да си задавам излишни въпроси, просто си вървя и си мисля колко е трудно да цениш малкото, да се адаптираш спрямо неговите размери и накрая да се побереш в дрехите му. 

През последните години пазарувам от малки производители. Купувам си сурово краве мляко, яйца, пилета, картофи, сандали, хляб... Списъкът става все по-дълъг, въпреки че понякога кравата се разболява и оставам без мляко, друг път много вали и пилетата не растат, доматите се оказват зелени, хлябът превтасва, сандалите се разлепват. Нито веднъж не се ядосах. Вървя си по улицата, ям си киселия хляб и се усмихвам. Ако моите приятели - малки доставчици с нещо сгрешат, това ми дава повод да си говоря с тях повече. За причините, за процеса на работата им. Така научавам повече за тях. така знам повече за себе си. 

Затова ми става странно, когато в нета прочета коментари  "зарежи ги, смешници, чакам ги 8 дни за една доставка", "аз реших да ви подкрепя, а вие ме разочаровахте, в 11 часа в неделя нямаше закуски в пекарната", "вие май сте се надценили" ... Този списък няма край. 

Малкият бизнес у нас изисква много големи усилия. Знам го от опит. Не мисля, че като го избирам го подкрепям. Чувствам се така все едно те подкрепят мен, като проявят грижа и внимание. Млекарят знае, че съм разсеяна и забравям доставката, затова винаги ми звъни час по-рано. Хлебарят знае, че си чупя бурканите с квас, затова ми обяснява подробно как да го разделям. Всички те се стараят и в нещата, които потребявам от тях, има отношение. А отношението прави малките неща големи. 

Опитвам се да науча децата си да ценят малкото. Да знаят, че в супермаркета винаги има закуски в 11 часа в неделя, но те не са полезни за телата ни, защото в тях липсва любов. Правя за тях малки неща всеки ден, за да ги науча да ги разпознават и предават. 

Днес, например, изпекох тестото за хляб на гризини, вместо на питки. 



Пълнозърнести гризини с маслини 
/ вдъхновени от ХлеБар / едно от малките места, за които говоря/,
напомнено от Life Bites/ /

За тестото
375 гр. пълнозърнесто брашно 
75 гр. бяло брашно 
4 гр. суха мая 
300 мл. вода 
10 мл. зехтин

За плънката
20 мл. зехтин
босилек
около 10 маслини 

Омесвам меко тесто, което оставям в хладилника за цяла нощ, понякога и по-дълго. Така втасва бавно и запазва ароматния безценен вкус на тежък черен хляб. Изваждам за около 15 мин., да се отпусне, разточвам на тънко, намазвам със зехтин, поръсвам с босилек и ситно накълцаните маслини, после разрязвам на ивици с ширина около 5 см. и навивам. Навивам абсолютно хаотично, важно е маслините да не падат и гризините да стоят прави след като се изпекат. 

Пека на 200 градуса до златист загар / това е доста относително, когато става въпрос за пълнозърнести теста/. Изваждам да се охладят на решетка и охранявам зорко. Отнема ми около 15 мин. повече от приготвянето на обикновени черни питки. Малко е, а е ценно. 

За някои дори БЕЗценно. 


3 comments:

Anonymous said...

"Куче в чекмедже" :)

karry said...
This comment has been removed by the author.
karry said...

дааа, напомня. Но е по-красив :)

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |