когато забременях с теб, не бях готова да те родя
когато те родих, не знаех как ще те отгледам
и днес не знам какво съм свършила
ти повече от всеки друг, на когото съм се пънала да пиша
заслужаваш забавно писмо
но аз нямам талант за това
в нашето семейство талантът си ти
от мен можеш да си взела само изкушението да си падаш по драми
и пак ти се получават по-добре
от каишите срещу луксация до днес единственото, което наистина съм с теб,
е безкомпромисна
дали една такава майка е добра майка ще знаем след шест години
от първата ти песен в детската градина до днес
единственото, което усърдно правих, е да искам да те променя
дали така съм ти попречила? сигурно, но никога няма да знаем
много неща бих променила, ако времето може да се върне
но знам, че никога не е рано да кажеш "извинявай"
и никога не е късно да кажеш "благодаря"
съжалявам, че съм най-големият проблем на живота ти,
но знам, че връзката между дете и родител не е справедлива
и границата между "мразя" и "обичам" там е доста тънка
че трябва да избираме как точно да се обичаме всеки миг
и всеки от тези милиони избори е важен
благодаря всеки ден, че те имам, защото нищо в живота ми не е било толкова дълго безкрайно различно и близко до мен, както теб и знам, че завинаги ще бъде така и може би все по-силно ще става
като погледна очите ти, виждам целия свят в тях и знам, че нямам какво да ти пожелая освен малко здрав разум и приземяване, но въпреки че съм възрастна вече, не съм сигурна, че искам да ти причиня това ... спососбността да си щастлива не си наследила от мен; стремежа ти към свобода ме прави най-щастлива на света; тайното ти име 15 години е Joy, пази го в сърцето си винаги!
в тази възраст никой не познава детето си истински. мисля, че аз също знам малко за теб. в едно съм сигурна и затова съм спокойна. ти беше добро дете и стана добър човек. дано не си неподходяща за света, в който живеем. но нали аз винаги съм защитава правото на всеки да бъде себе си.
Бъди себе си, голяма вече Ли!и пази пътя на сърцето си.
No comments:
Post a Comment