корфу

Корфу.  Ухае на разцъфнали сънища. Две морета се борят върху земята му и след хиляди години бесове и ярост не са се разбрали. И не си приличат. Адриатика обгръща всичко, до което се докосне, в синьо-зелено. Йонийските камъни одират до кръв. В нишите на скалите се крият тайни и спомени. Хиляди туристи се щурят като в настъпен мравуняк. В ранните сутрини островът не знае за тях. Бесни кучета лаят и скачат по оградите. Трактори стържат дворовете. Аз се скитам по черните пътища на две колела. Слънцето изниква зад хълма. То ме гледа в очите с настървение, точно както аз гледам псето, пуснато да тича на воля зад синорите.

На брега при лодките един стар моряк ме нарича Анджелина Джоли. Местните ми говорят на гръцки. Казват, че приличам на тях. С морето за първи път сме в отношение. Аз се отпускам върху него, то ме отблъсква. Докосвам дъното само за миг. Повърхността ме привлича. За първи път разбирам как можеш да изпитваш любов без вкопчване.

Щом настъпи нощта и градът се събужда. Изпълват го младост и южна лудост. Завладяват тесните пространства и жужат и потрепват в ритъма на лятото. Между нагорещените скали и запотените чаши тече животът на гърците. Гостите са само светкавици, бързи кадри в картината, която изпълват дворци на принцеси и затвор с килии на кея.

Самолети прелитат през броени минути. Толкова близо, че приклякам, докато гледам нагоре. Тези огнени птици, които предвещават завръщане. Още не съм го напуснала, а вече ми липсва. Корфу през май ме привлича преди да съм го познавала. 

Може би съм родена на остров. И съм живяла толкова дълго на сушата под прикритие.