Приятел.

https://www.instagram.com/mypetitesophie/

Обичам да наричам света в думи. Упражнявам се в определения.

Днес е ден, в който исках да имам вдъхновение. Но всички планове цинично ми се подиграват напоследък. 

4 декември е.

Тази дата си има безброй съществителни. Коледа. Зима. Аромат. Очакване. 

И друга купчина, която ме преследва по-често сега: Страх. Бъдеще. План. 

Но над всички тях надделява една единствена дума: Приятел. 

Да си имаш истински, безценен и незаменим приятел през 2015 е нещо като да вярваш,
че Дядо Коледа успява да достави подаръци на всички деца по света в една единствена нощ, обикаляйки земното кълбо с шейна. Почти невъзможно обективно погледнато. Но става реалност за милиони хора, благодарение на комфорта, уюта и късмета в техния микросвят, където най-близките им доставят не само подаръците, но и снежните следи от обувките на Дядо Коледа, за да може историята на нощната обиколка да продължи. 

Да си имаш приятел не е като да имаш сродна душа. Друго е. Не е като да имаш някого до себе си постоянно Особено днес, когато най-близките до сърцето ти често се намират на хиляди мили разстояние. Да срещнеш приятел е въпрос на късмет. Нещо като с Голямата любов. Не се случва на всеки. Приятел не се създава. Ако това беше единственият начин, аз нямаше да си имам, защото никак не съм грижовна към връзките си с хората. Такъв Приятел получаваш от живота и единственият начин да прецакаш  работата е да не го цениш.

Но дори няма нужда да му го казваш. Между приятел и приятел думите са излишни. Даже подаръците за Коледа често се пропускат. Защото това са единствените отношения в живота, за които няма протокол. Ти си. Той/тя е. Всеки такъв, какъвто е. Без да бъде упрекван, без да бъде съден, без да бъде променян. 

25 години. Това е най-дългата връзка в живота ми след тази с родителите и сестра ми. И не помня нито един ден, в който да сме си били сърдити. Честит рожден ден, любима Поли. 

Толкова се гордея с талантите ти и съм толкова благодарна, че имам късмета да ми бъдеш Приятел. Не помня деня, в който сме се запознали. Още не мога да намеря отговора на въпроса, който Ли често ми задава: "Как Поли ти стана приятелка?". Как се случват хубавите неща в живота на хората? Особено онези, които са значими и са свързани със срещи и любови? Най-често просто с късмет!

Пожелавам ти късмет.