karry's dream: София_Белград_Будапеща_Виена

Будапеща

Пътят от Белград до Будапеща беше втората голяма загадка за навигацията ни, но в действителност е изключително лек за каране. Младежът не заспа, но не ни създаде напрежение, защото 3 часа и 30 мин., колкото ни отне отсечката от 380 км., минават неусетно.

Градът ни посрещна с приятно слънце и температура от около 15 градуса, но във въздуха се носеше онзи емоционален хлад, типичен за Централна Европа, който минира настроението ми. В чейнджбюрото те връткат лекичко с курса и ти слагат комисионна. Нещо, което не ми е чуждо, но ми оставя лошо чувство. Същото е обслужването във всички характерни за туристи места.

Храна: гулашът е добър, дори много добър на фона на останалата храна, която мога да опиша като киселеещи карамелизирани дипове. Според мен на повечето места е приемлив за хората, които обичат супа с телешко. Най-приятно остава в малките, скрити за туристите ресторант /Markus Restaurant на Lövőház utca е добър пример/. На финал все пак заключихме, че най-вкусната храна в Унгария е мексиканската. Без съмнение, бих пътувала до там отново, за да хапна едно бързо чили кон-карне тук. Най-вкусното, което съм яла в Европа. Класическото козуначено коминче, което от година се предлага и в софийските молове, привлича повече с аромата и по-слабо с вкуса си. Силно ароматизирано козуначено тесто допълнително обвито в изкуствени овкусители е засищащ, но и леко неразумен избор.

Забележителности: Абсолютният номер едно в моята класация е Castle Hill . Стигнахме до входа по известния въжен мост. Вятърът е доста силен, велосипедистите прелитат с бясна скорост, но емоцията е различна и си заслужава. На края на моста в подножието на замъка Буда има странно „летящо влакче”, което за около минута ни изкачи до крепостната стена, стражите, слънчевата каменна градина и фонтана, а градът остана под нас в цялата си прелест.

А прелестна в Будапеща си остава основно архитектурата. Вижда се, че комунизмът също е оставил отпечатък върху града, но все пак по-малко върху материята и много по-сериозно върху духа. Затова хората на Будапеща, въпреки че не обичам обобщенията, ми донесоха най-дълбокото разочарование.

Основната грешка, която направихме: Central Market Hall (Nagy Vasarcsarnok) Central Market Hall / Мястото има висока оценка в туристическите сайтове, което ни въвлече в заблуждение. А може би споменът от очарователния централен пазар на Мадрид ни подведе и съвсем целенасочено се набихме на място, което прилича на затворен Женски пазар в двуетажно, осеяно с паяжини, хале. Долнопробна нехигиенично поднасяна храна, лош аромат и нечовешка блъсканица на туристи с различна националност, за които явно мръсната престилка на дебелата готвачка, пържеща огромни мекици, е атракция. За нас никога не би била, затова отчитам посещението си като абсолютно ненужно, дори неприятно преживяване.

Любопитно: Прозорецът ни гледаше към SUGAR! - най-големият магазин за шарена захар, койот съм виждала някога. А съм била в M&M Shop в USA :) Децата изпадат в екстаз от огромните близалки, а родителите - от интериора на тоалетните. Качеството е във вкуса на сладоледа, който ужасно натрапчиво ми напомни детството. Цените са сравнително високи, но по време на екскурзия, това няма голямо значение.

Обща оценка: 4