Будапеща
Пътят от Белград до Будапеща беше втората голяма загадка за навигацията ни,
но в действителност е изключително лек за каране. Младежът не заспа, но не ни
създаде напрежение, защото 3 часа и 30 мин., колкото ни отне отсечката от 380
км., минават неусетно.
Градът ни посрещна с приятно слънце и температура от около 15 градуса, но
във въздуха се носеше онзи емоционален хлад, типичен за Централна Европа, който
минира настроението ми. В чейнджбюрото те връткат лекичко с курса и ти слагат
комисионна. Нещо, което не ми е чуждо, но ми оставя лошо чувство. Същото е
обслужването във всички характерни за туристи места.
Храна: гулашът е добър, дори много добър на фона на останалата храна, която мога
да опиша като киселеещи карамелизирани дипове. Според мен на повечето места е
приемлив за хората, които обичат супа с телешко. Най-приятно остава в малките, скрити за туристите ресторант /Markus Restaurant
на Lövőház utca е добър пример/. На финал все пак заключихме, че най-вкусната
храна в Унгария е мексиканската. Без съмнение, бих пътувала до там отново, за
да хапна едно бързо чили кон-карне тук. Най-вкусното, което съм яла в
Европа. Класическото козуначено коминче, което от година се предлага и в
софийските молове, привлича повече с аромата и по-слабо с вкуса си. Силно ароматизирано
козуначено тесто допълнително обвито в изкуствени овкусители е засищащ, но и леко
неразумен избор.
Забележителности: Абсолютният номер едно в
моята класация е Castle Hill
. Стигнахме до входа по известния въжен мост. Вятърът е доста силен,
велосипедистите прелитат с бясна скорост, но емоцията е различна и си
заслужава. На края на моста в подножието на замъка Буда има странно „летящо
влакче”, което за около минута ни изкачи до крепостната стена, стражите,
слънчевата каменна градина и фонтана, а градът остана под нас в цялата си
прелест.
А прелестна в Будапеща си остава основно архитектурата. Вижда се, че
комунизмът също е оставил отпечатък върху града, но все пак по-малко върху
материята и много по-сериозно върху духа. Затова хората на Будапеща, въпреки че
не обичам обобщенията, ми донесоха най-дълбокото разочарование.
Основната грешка, която направихме: Central Market Hall
(Nagy Vasarcsarnok) Central Market Hall / Мястото има висока
оценка в туристическите сайтове, което ни въвлече в заблуждение. А може би
споменът от очарователния централен пазар на Мадрид ни подведе и съвсем
целенасочено се набихме на място, което прилича на затворен Женски пазар в
двуетажно, осеяно с паяжини, хале. Долнопробна
нехигиенично поднасяна храна, лош аромат и нечовешка блъсканица на туристи с
различна националност, за които явно мръсната престилка на дебелата готвачка,
пържеща огромни мекици, е атракция. За нас никога не би била, затова отчитам посещението си като
абсолютно ненужно, дори неприятно преживяване.
Любопитно: Прозорецът ни гледаше към SUGAR! - най-големият магазин за шарена захар, койот съм виждала някога. А съм била в M&M Shop в USA :) Децата изпадат в екстаз от огромните близалки, а родителите - от интериора на тоалетните. Качеството е във вкуса на сладоледа, който ужасно натрапчиво ми напомни детството. Цените са сравнително високи, но по време на екскурзия, това няма голямо значение.
Обща оценка: 4
I love you, Luigi ! |
SUGAR! |
2 comments:
Чудесни снимки и интересен пътепис :) Продължавам нататък ...
Много мило. Още нямам навика да снимам по много и то кадри като за разказ, но се старая :)
Post a Comment