karry's dream: 7за37 & Тоскана

На 27 бях по-тъжна, по-самотна и по-изплашена. Мислех, че е късно да променя живота си. Невъзможно вече да емигрирам. Напълно безсмислено да сменям професията си.

За щастие след 35 започнах да разбирам, че животът предстои. Че не е късно да се науча да плувам, да се изнеса да живея на село, да си отворя ресторант в Занзибар или ферма за козе сирене в Калифорния. Че ако имам късмета и щастието да съм здрава, също както и най-близките ми хора, възможностите са без брой и всички са пред мен.

Посрещнах 37-я си рожден ден в Тоскана. Тя ми се стори безкрайно уютна и вече ми липсва. "О, изненада щеше да бъде, ако не ти липсваше. Ти се влюбваш във всяко място, на което отидеш.", каза Ми. И е напълно прав. Но пък Италия особено там и когато туристите не ходят по главата ти, е наистина вълшебно място. Топла, вкусна, цивилизована. Винаги гостоприемна.

Годината беше изключително интензивна за мен. Но докато поклащах крака по стълбите и мостовете, успях и да помисля за пътя, който извървях през последните 12 месеца. И се оказа, че в самолетите, в офиса, в метрото, по плажовете и пътеките съм осъзнала някои истинии, които са ми липсвали по-рано.

Няма обетована земя. Всяко “там”, скоро след като се превърне в “тук”, губи своето очарование. И се ражда нов копнеж. Това ни държи будни.

Срещаме хора и се разделяме с хора, които сме наричали приятели. Това не е нито хубаво, нито лошо. Това е просто факт.

Отлагането е най-големият враг на щастието. Ако човек вярва, че нещо е готино, трябва да стартира реализацията му веднага. Ако не си е струвало, здраве.

“Дал съм им живот” е най-голямата илюзия, която родителите имаме за децата си. Господ им го дава, ние сме инструмент. Не можем да живеем за тях, заради тях, въпреки тях. Живеем с тях така, че да е забавно и градивно за всички. После те си тръгват.

Независимо през какви фази преминава, един ден човек се връща при своите ценности и се обгражда със себеподобни.

Семейството е преди всичко. Може да е трудно, еднообразно, досадно... Много битовизъм и малко романтика. Ангажименти и липса на благодарност. Но това е единственото, което наистина си струва.

Никога не сме пътували, не сме чели и не сме обичали достатъчно.

* и за да не съм съвсем безполезна, малко полезна информация за Тоскана

Хотелът във Флоренция - B&B концепция, в центъра на града, 6+ за персонала и 6 за интериорния дизайн; изключително подходящ за бърз престой в града

Затворен комплекс в Попи / Poppi - самостоятелни къщи и апартаменти, по-често се отдават за седмична ваканция, но ако има свободни се отдават и за 1 нощувка; 6++ за собствениците, които освен този комплекс притежават и друг бизнес в региона; 6 за атмосферата и удобствата / в комплекса няма ресторант; не е проблем, ако си информиран добре

Галерия Уфици не е невъзможна без резервация, както ни уверяваха всички. Нужно е само да се събудите рано. Бяхме пред входа в 8:45 и влязохме малко преди 9:00. Въпреки че не съм голям познавач, "Раждането на Венера" на Ботичели и "Венера от Урбино" на Тициан си струват. Радвам се, че ги видях. Не само защото са известни и скъпи.

Остерия Fuoco Matto, където ще ви посрещнат с ръкомахане съвсем по италиански, ще ви изпекат перфектно Флорентински стек и на финал няма да ви шокират с цената. Въпреки че четем за него в TripAdviser & Google, мястото не е претъпкано с туристи, което добавя точки към очарованието му.

Няколко грешки в планирането, които отчитам: отделихме малко време на Сиена - тя заслужава повече; подценихме Болоня, а тя не го заслужава; искахме да видим по-голям брой населени места, а това не си струва, защото те наистина много си приличат... Тоскана заслужава наслада, така че следващия път.