14 ноември. 2015.

Paris. 14.06.2007

Всички обичаме Париж. И това не е клише.
Заради белите нощи, одухотворените лица, бавните стъпки, с които старите парижани вървят по улиците в четвъртък вечер. Заради музеите, в които можеш да се шляеш до припадък. Заради звученето на френския език. Заради кафетата, в които в неделя преди пладне изискани французойки говорят за изкуство, а мъже на средна възраст обсъждат Мане. Заради купищата стриди. Заради цветята навсякъде. Заради виното по поляните.

Не мога да коментирам глобална политика. Не разбирам от тероризъм. Искам Париж да не се променя. Искам някой да ми каже как да обясня случващото се на сина си.  Какво да науча децата си за света, в който живеем?

Когато беше на 3, Алекс беше най-добър приятел със Саим. Днес е много добър приятел с Иля / и неговите трима братя, чиято забулена вече сестра е в класа на сестра му/. Саим и Иля добри ли са? Добри, чиято религия може един ден да ги направи лоши? Добри, независимо от религията, която изповядват и страните, от които идват, където се обучават терористи, които после убиват Париж, който всички обичаме? Саим и Иля отговорни ли са? Алекс, Саим и Иля ще намерят ли по-добро решение за съвместното си бъдеще от това, което ние с техните родители все още не сме намерили за себе си?

Онова, което се случва около нас, се случва с нас. А ние носим отговорност пред децата си.
Винаги ще обичам Париж. Заради сто милиона неща. Заради ZAZ.