бойкот.

Tuesday 15 December 2015

у нас още няма никакви меденки;
мотаят се само романи на Кундера
всичко, с което сме приготвени, са две елхи - една от изрязани листи и една от тънки пръчки без цветове.
подхождат си с интериора на мислите ми.
за първи път от много години нямам нужда от аромат, от светлини и суета
ако всяка нова книга ми стане любима,
ще ми се пръсне сърцето от влюбване;
задъхваме се от проблеми и неочаквани неприятности
нямаме амбиция дори да пазаруваме.
За празника в училище изравяме от архива миналогодишните джуджански аксесоари
набързо превръщаме стара моя червена блуза в одежда
и се смеем гръмко на този бойкот
харесва ми да сме по-лоши консуматори
отколкото сме.
И тази година си имам списък с желания. 
Седя до елхата (която я няма). Под светлината на лампите (които не светят).
Имам бели петна в сърцето си.
определени места, които не събират прах
напук на авторите
на съседната маса преподавател и студентка се гледат
той влюбено.
други двама крещят на развален английски.
след по-малко от 12 часа трябва да доставя тайно подарък
ще опаковам спомен от няколко други живота
ще го доставя наужким
а наистина - една кутия с украса. за спомен.
къде ще му излезе краят? 

No comments:

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |