hujambo

Докато летим съм убедена, че в мига, в който стъпя на африканска земя, ще се разплача. Но не се случва така. Всъщност нито веднъж не успях истински да се разплача в Африка. Само в един миг на втория ден очите ми се насълзиха. Докато се наслаждавах на сутрешната чиния плодове с неповторим вкус, чух три момичета да казват "goodbye", представих си как след дни и аз казвам тази реплика и ужасно се натъжих.

Истината е, че дори аз, която толкова бях чела за Африка, не бях готова за нея. Друга истина е, че ако нещо е твое, истински твое, както Африка е моя, нищо обективно няма значение. Нито мизерията, нито праха, нито дори недостигът на вода. 

Бях объркана през голяма част от времето си там.
Но когато си тръгвах, не можех да си представя, че няма да се върна. Още в самолета започнах със страст да се взирам в надписите Kilimanjaro. Следващият полет за Африка вече е фиксиран в календара ми. 

И дано Господ ми даде дълъг живот, за да мога след като изпълня отговорностите си към децата си, да поживея известно време в Африка. Защото признавам си, има само едно нещо, за което още не съм готова. Болестите. 

Иска ми се да имах снимка, на която да се вижда моята Африка. Но няма такава. 

За сметка на това имам дума за Африка. Uhuru.