15

Четох, че Кралица Елизабет II изпраща поздравителна картичка на всяко семейство в Обединеното кралство, което празнува 60 годишнина от сватбата си и през всяка година след това.

А нашите са само 15. Никаква кралица няма да ни поздрави с картичка. А ние я заслужаваме. Картичката имам предвид.

15 години не са постижение. Те са хиляди постижения.  Огромно количество счупени чаши. Десетки изхабени чаршафи. Изказани думи. Премълчани викове. Изречени обвинения. Простени грешки. И все мръсни покривки. Спорове. Лета. Зими. Празници. Напразни заричания. Смях през сълзи и смешен плач. Безброй “добро утро” и много повече “добър вечер”. По-малко “лека нощ” и съвсем мъничко, гранично липсващи “прости ми”.

15 години сме институция. Институциализирали сме доста летища, магистрали, плажове, планини, ресторанти, спа центрове и съвсем, незначително малко острови (и сигурно по-малко барове).

Знаем как пием кафето и фреша си. Знаем как не обичаме виното. Познаваме всичките си страхове и обсъждаме мечтите си, дори когато не ги споделяме. Напаснали сме почти всичките си различия. Научили сме се да превръщаме притесненията в планове.  Да не споделяме рибата и чукарите и това да е изключение.

Сграбчили сме доста добри възможности, други сме пропуснали. Свършили сме куп глупости и няколко безумства. Но като тегля чертата за 15 години с две работи сме се справили за отличен. 

РАБОТА 1 

РАБОТА 2

Ами това е! Доволна съм. Наздраве и да сме живи и здрави още много по много.

Можем да използваме хиляди думи, а всичко е толкова просто. Това е ... нашият живот.