Живеем в страна, в която хиляди хора ходят до тоалетна в двора. В страна, в която майките хранят прасетата с еко копривата от Балкана, а децата си - с Маги. Места, където старите дървени маси отдавна са изгорени, за да бъдат заместени от евтина пластмаса. В която размахът на мисълта най-често се блъска в чашата с гроздова и отвъд псувните не е останало нищо.
Живеем в страна, в която има цели градове без течаща вода. А техните кметове градят плoщади. На площадите въздигат паметници. А под паметниците младите люпят семки.
Това е един град с население от 30 000 души и само 15 записани в първи клас деца. Поне 5 от тях ще отпаднат от образователната система преди 7 клас.
Това е един град, в който батутът струва само левче, но синът ми не иска да скача там, защото децата говорят нечленоразделно.
Той не ги разбира.
Те не разбират него.
Ние живеем в тази страна. Простира се на 110 хил. кв.км. , а не между парка Заимов и Борисовата.
Трябва да си признаем, че ние живеем в тяхната България. Нашата сме си я измислили.
Нея я няма в пространството.
Затова не можем да я видим и на изборите.
Живеем в страна, в която има цели градове без течаща вода. А техните кметове градят плoщади. На площадите въздигат паметници. А под паметниците младите люпят семки.
Това е един град с население от 30 000 души и само 15 записани в първи клас деца. Поне 5 от тях ще отпаднат от образователната система преди 7 клас.
Това е един град, в който батутът струва само левче, но синът ми не иска да скача там, защото децата говорят нечленоразделно.
Той не ги разбира.
Те не разбират него.
Ние живеем в тази страна. Простира се на 110 хил. кв.км. , а не между парка Заимов и Борисовата.
Трябва да си признаем, че ние живеем в тяхната България. Нашата сме си я измислили.
Нея я няма в пространството.
Затова не можем да я видим и на изборите.
No comments:
Post a Comment