Възкресение е. thank you God.

Великден не е козунаци, агне и шарени яйца. Обичам ги, но битката за надмощие в сферата на кулинарните умения ме кара да се затварям за суетата, за да не предизвиква тя в мен тотално разочарование.

Козунаците ми превтасаха. Успях да боядисам само десет яйца, защото ги правих две по две в естествени бои. И имахме най-хубавия Великден на света. А този догодина ще бъде още по-як. Защото Възкресение е велик абсурд. Извън пределите на нашите разбирания за живота и смъртта.

Стреснах се в 9:28 часа. Имах чувството, че светът спи. Събудих децата с възбудата на един ден, обгърнат в магията на много вяра.

Али вярва във Великденския заек. Вярва, че той крие яйца в градините на добрите деца. Вярва, че ако заспи навреме, Сънчо ще му каже къде точно са скрити. Така ще победи в състезанието за най-много намерени шарени яйца.

Ли точно сега не знае в какво да вярва.

Аз вярвам във Възкресението.

Разходихме се до Драгалевския манастир. Запалихме свещ с молитва за здраве. С благодарност за живота си. С респект към него. 

Докато поставяше свещта, Али каза: „Thank you God for our love.”

Thank you God – научено в училище

Our love ? – това може би е грешка от лошия английски.  

Може би е „our life”.

Може би е „your love”.

А може би е дълбокото безценно и неразбираемо за нас прозрение на тригодишния ум.