Любови разни

От няколко дни искам да напиша коментар за The Danish Girl. Нали знаете онези неща, случки, книги, хора, които все дълбаят в мозъка ти след като си преживял сбъсъка с тях. На мен ми се случва все по-рядко, но как да бъде по друг начин в работно-учебното ми ежедневие от 15 часа на денонощие. Добре, Африка е изключение. Ще доразкажа за нея, но сега малко отклонение за разнообразие. 

Гледах филма в петък вечер и се улавям да мисля за него всеки ден след това. Странно е, но дори
го сънувам. А като се замисля не с подсъзнанието, а със съзнанието си, трябва да призная, че филмът съвсем не е безспорно добър. Сценарият е малко накъсан, образите са недоизградени, цялостно на екрана е хим пищно с акцент върху тоалети, хем някак повърхностно,  на места сюжетът буквално пропада. Аз лично се зачудих, докато го гледах "как така си вдъхновен прекрасен съпруг на жена си с години и изведнъж с едно обличане на женски дрехи губиш всякакво колебание за същността си". 

Разумът ми казва това, но нали не съм само разум, продължавам да усещам филма "до себе си". И докато се чудя как се случва това (все пак похватите за въздействие са ми откровено интересни и от професионална гледна точка), попадам на видео, в което Eddie Redmayne чете откъс от "Закуска в Тифани".  Вижте го.  Вижте го. Прикова ме. 

Той е, когото харесвам откровено. Той е, който ми въздейства независимо от грешките на режисьора си. Все е малко налудничав, примигва странно, сякаш играе побъркан, пък му седи естествено. Ами англичанин. Съжалявам, Америка.

* Но все пак освен въздействие, има и факти. Факт е, че Alicia Vikander изигра главната роля в този филм за мен. Нейният образ ми се стори изграден по-драматично, тя е добра, даже много добра и през цялото време я съпреживявах. Прекрасна наистина.