à LA FEMME FRANÇAISE с любов

Преди около година за първи път срещнах идиома "pardon my french" и сто процента се влюбих в него. Харесвам абсурдите, а това е такъв блястящ пример, произхождащ от времето, когато английската и френската култура не са си били никак близки.
Напоследък изследвам френската култура през лицата и телата на французойките. Виждам, че тези жени не просто са различни от жените, които срещаме всеки ден. Те въплъщават всичко, което някога съм искала да бъда.
Isabel Marant &  Carolin De Maigret са може би върхът на този айсберк от непринуденост и честност.
Без значение какво наистина се случва в главите им, целият израз върху лицата им излъчва честност. Допускам, че това е само една точка в списъка от стереотипи, с които описваме французойките. Но пък така ми допада.
Французойките никога не са на диета (ядат всичко, което им харесва, вярват, че са слаби и остават слаби). Никога не ходят на срещи (на тях любовта просто им се случва). Не изпадат в депресия (дори хормоните не им влияят както на всички останали жени на планетата Земя). Не се успиват (всички са на крак с чаша кафе по изгрев слънце). Не носят грим (само ярко червено червило, което е повече от всеки грим на света). Не изразяват емоции (нека италианките правят това).
Наблюдавам ги (да живее интернет), влюбвам се в тях ежедневно и дано скоро започна да се уча. Макар да разбирам, че във всички твърдения има много легенди, за две проявления на френската философия на живот ужасно завиждам.
Французойката никога не върви. Тя стъпва така все едно има невидими криле, с които подхвърча. Сякаш нон стоп е влюбена. А може би е. Във виното. В сиренето. В живота.
Французойката никога не остарява. Сякаш не само гравитацията, а и времето не важи за нея. Никой не се впечатлява от бръчките им. Никой не очаква от тях да имат мускули. Никой не ги съди, че пушат (понякога много). Сякаш всичко им е простено.
Дори факта, че изглеждат  на модните подиуми така, все едно ей сега се събуждат.
Струва ми се, че ужасно им завиждам (да, употребих тази дума вече, знам) за това постижение.

 Любимата ми рокля на Isabel Marant 

лицето и пуловерът / https://www.instagram.com/carolinedemaigret/

*посвещавам тези мисли на себе си в неделя сутрин след ужасното посещение в "premium club" в София предишната нощ; силикон, татуси, прически и празни лица съсипват вкуса към добър живот и добра храна за седмици напред; засега не влияят върху вкуса на кафето и виното;