Вечеря на тъмно

ЧЕРЕН правоъгълник.  това е изкуство.
Искрено и с усмивка се възхищавам на всички артисти (да не се бърка с актьори), които превръщат обикновените неща в инсталации.Но днес няма да споделям слабостта си към модерното изкуство (може би единствената, характерна и за снобите).

Днес тема е вълнението ми за едно събитие, което ми предстои да посетя във вторник. Вечеря на тъмно. В своя класически формат това е ресторант, в който работят незрящи. Брилятна идея, която осигурява на хора в неравностойно положение работа и социални контакти. А на посетителите вълнуваща сензитивна вечер. Такива има в Париж, в Израел, в Лондон и на други места по света. В модерния вариант това са събития, които имат за цел да подпомогнат социалното включване на слепите като повишат емпатията към тях. В тези случаи сервитьорите са зрящи, използват специални очила за виждане в тъмното, а гостите се подлагат на социалния експеримент доброволно (или с покана, ако говорим за корпоративни или специални благотворителни събития).

Тъй като (не е тайна) съм фен на ресторант  ANDRé видях анонса за специалната вечеря малко след публикуването му, за 24 часа заформих женска маса и бях първата (оказа се), която се сдоби с куверти. Сега чакам с нетърпение вторник вечер и си мисля, че за първи път не е важно с какви дрехи и с каква прическа ще отида. За първи път как изглеждат и какви физиономии правят тези около мен няма да влияе на усещането ми за преживяване.  За първи път по време на някакво събитие ще мога с оправдание да бъркам в чинията на някой друг. За първи път ще трябва да се доверя единствено на вкуса на храната, без видът й да ми влияе. За пореден път доброволно ще напусна зоната си на комфорт.

Някой друг, който има куверт и с когото можем да се чуем (няма да се видим, ясно е)? Бихте ли опитали при следващо издание?