Денят на Ли

Sunday, 24 April 2016


днес Ли има имен ден. когато избирах името й, вложих цялата си любов. така я родих и така я отгледах. преди да навърши 10 бях абсолютно сигурна, че съм добра майка. бях всеотдайна, грижовна, обичах я, учехме заедно, аз преживявах трудните моменти заедно с нея (може би по-тежко), консултирах се със специлисти, бях я кърмила повече от година, хранех я здравословно, консултирах се със специалисти, избрахме й добро училище, следяхме да има добра среда, консултирах се със специалисти... един ден с изненада и изумление разбрах, че пубертетът ще ни убие.
Мен повече, нея - по-малко. мисля, че беше на 11. четеше книги, дебатираше много теми с възрастните съвсем спокойно, показваше високи резултати на тестовете за интелигентност, но отказваше да учи уроците си и се тренираше в това да ме дразни. не можевисоки резултати на контролните и изпитите, още по-малко да стигне до Олимпиада (като децата на приятелите ни и някои съученички). в началото просто си мислех, че е временно, после започнах да й се карам, след това да се тормозя, а после. после продължи вечно. трудно ми е да си спомня да съм имала по-смачкан период в целия си живот. ако можех да се самоопределя с една дума, тя беше "съсипана". стоях в леглото си нощем и плачех. няма чувство сравнимо с това да усещаш, че независимо от всички успехи в живота си, се проваляш в най-важното - отлгеждането и възпитанието на детето си. 
този период продължи вечно. ако животът ми се състои от 37 години, то имам усещането, че съм преживяла повече от 30 от тях в самоизмъчване, че съм се провалила като майка. 
просто не разбирах какво ми се случва. усещах, че това е дъното. а интернет изобилстваше от горди родители, чиито деца постигат невероятни научни върхове. само аз бях в дъното на казана и само върху моята глава се изсипваше ада. 
не можех да понеса повече и просто се примирих. казах си "само да е жива и здрава. светът е пълен с щастливци, които не са били отличници". В деня, в който я погледнах и  реших, че ще я обичам с цялото си сърце, без значение от резулатите й по математика, физика, химия... целият свят се обърна в нейна (и моя) защита. 


Пубертетът при някои деца е наистина тежък. Особено ако са по-емоционални, ако са по-духовни и по-малко прагматични, ако са чувствителни, много по-трудно намират себе си в ужасно объркания и безкомпромисен свят, в който живеем днес. Ние просто имахме късмета да имаме такава порода дете.  

Тази седмица Ли взе първия си сертификат по корейски. След едва 3 месеца курс с един урок седмично. Ако не знаете как изглежда корейският език, питайте гугъл. Обзалагам се, че ще разберете всичко. На път е с малко късмет да изкара и 6 по математика. 

Ли, честит имен ден, любима! Ти си от онази порода хора, които запомнят само финала, без да се ровят в детайлите и някак все съумяваш да усетиш финала добър, затова и аз съм спокойна. Сигурна съм, че когато е разпределял децата (или пък родителите), Господ ми е дал теб, защото съм имала нужда от спасение. А ти си най-сърдечният спасител, когото познавам. Ти си винаги там, когато има нужда. Ти си най-добрата сестра. Ти си най-добрата дъщеря.



Ли, можеш спокойно и уверено да танцуваш към мечтите си. Грешката беше моя. Просто не е редно да очаквам да тичаш към тях. Това би бил моят стил. Не е твоят. Съжалявам, че ми отне токова време да го разбера. Благодаря ти, че ме научи. Обичам те.



2 comments:

Георги Павлов said...

Благословени сте с тези деца!
Няма да забравя как Ли ми каза на плажа, че е чела Иван Хаджийски - и казах "боже, дано този късмет се падне и на мен!"

Pepy Dimitrova said...
This comment has been removed by the author.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |